Времето
Ти минаваш покрай мен незабелязано,
по твоето лице се стичат
капки падащи от небето
като малки кристали.
През очите ти виждам
летящи птици,
крилата им докосват облаците,
а вятърът ги носи на гърба си.
Слънцето в миг изгрява
и вдишвам първия чист дъх,
слънцето след миг залязва
и аз се унасям във вечността.
© Рада All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
