Времето
То през пръстите изтича
и при изгрев, и във здрач,
през пролуките наднича -
неизбежен кръговрат!
Не почива, галопира!
Следва важния си ход!
Няма право да умира
този вечен Дон Кихот!
© Дияна All rights reserved.
То през пръстите изтича
и при изгрев, и във здрач,
през пролуките наднича -
неизбежен кръговрат!
Не почива, галопира!
Следва важния си ход!
Няма право да умира
този вечен Дон Кихот!
© Дияна All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...