Дъжда, моята сестра,
капка по капка стича се по мен.
В опит да отмие самотата,
успокоява ми душата.
Слънцето, топли ми страните,
премахва ми сълзите.
Ветровете буйно се надигат
и ме казват да не страдам аз по теб.
Морето, моя пръв приятел,
утехата ми дава.
Огънят, топли ме и ми прошепва,
че друг на твое място ще пристигне.
Но времето, реалистът, ми показа,
че друг не ще заеме твойто място.
Сърцето, дамгосано – твое то остана.
© E.С. All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
