Времето
Дъжда, моята сестра,
капка по капка стича се по мен.
В опит да отмие самотата,
успокоява ми душата.
Слънцето, топли ми страните,
премахва ми сълзите.
Ветровете буйно се надигат
и ме казват да не страдам аз по теб.
Морето, моя пръв приятел,
утехата ми дава.
Огънят, топли ме и ми прошепва,
че друг на твое място ще пристигне.
Но времето, реалистът, ми показа,
че друг не ще заеме твойто място.
Сърцето, дамгосано – твое то остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© E.С. Всички права запазени
