Заспивам, без желание да се събудя
и будя се по-уморен, отколкото заспал съм.
Страхуваш се да опиташ, или правиш
каквото ти хрумне в момента на ритъм.
Погледни ме, времето за момент е наше,
остани още малко и посмей се по твоя си начин,
за да не се будя сутрин с мисълта
за деня, когато ще споделяш мойта сутрин
отново и да се чудя чувстваш ли и ти така,
както мен кара ме хладното утро.
Остани още малко и посмей се по твоя си начин.
Погледни ме... времето е наше!