Времето е в нас
„Времето е в нас и ние сме във времето”.
Апостоле, прозрял си вечността,
но как да превъзпиташ с думи племето,
окичило те с бримка на врата?!
То, „времето е в нас и ние сме във времето”.
Доказваш философски на света,
че трябва да отхвърли вече бремето,
лъжовната, нетрайна суета.
Ех, „времето е в нас и ние сме във времето” -
обрулваха те кански ветрове,
но ето че не никне още семето,
което сял си в робски умове.
Да, „времето е в нас и ние сме във времето”.
Дали ще съумеем да сме в крак
със миналото, с днешното, с броенето
на идващото; с лъвския байрак?
© Дияна Ханджиева All rights reserved.