Времето лекува
Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил?
Или любов с внимание, от как си се окучил!?
Да беше куче се родил, пак щеше да си кърмен.
А ти с отрова си обвил, сърцето с черен въглен.
Плащ със съвест ти дарявам, да поразтопи леда.
Малка семчица засявам, да остане там следа.
Спомените доста смазват, може да го оцениш.
Времето лекува казват, може да се промениш!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
