Времето понякога ограбва
Тази сутрин, много рано
на разсъмване,
времето спря...
и заплувах сред облаци,
а сега, ме ограби
до последна надежда.
Всеки ден по малко се уча,
как по малко нещо си тръгва
безвъзвратно отлита
и не пита, колко боли
и колко въпроси,
всяка болка след себе си носи...
Всяка радост,
навярно е само измама!
Всяка надежда в душата се ражда,
а после... във горест умира.
И идва безутешното ново начало
в очакване на ненамерено,
изгубено време,
ограбило себе си.
Вече зная как да го спра!
Ще завържа всички въпроси,
ще забравя, че може да се подхлъзна,
да падна, да се разбия... И тогава
срещу вятъра боса ще тичам,
ще се смея и ще обичам!
Ще задишат гърдите ми глътки любов.
И просто ще кажа на времето... Стоп!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
