Вричане
Понякога в Живота идваха любови
рехави като рокли от тензух.
Те не подхождаха
на аристократския ми дух.
Но пък за раните от самота
бяха превръзки като нежен пух
върху сразеното ми Его.
И като шарени бонбони
с нетрайна сладост и фалшиви аромати
оставиха ми мимолетни спомени
с предателства и компромати...
За ледовете в нечия целувка,
за театрална нежност в преценяващ поглед-
аз газех в символите
на любовната преструвка.
И всеки път без изгледи
да стане по-добре.
И да не бъда повече удавница в житейското море.
Отказах се завинаги .
Без капка вяра и без грам надежда
надничах често в чашата с кафе
и примирена пасианси си нареждах.
Не „обич за обич”,а в „обич без обич” наричах новото си кредо.Спасена от илюзии,вещаещи победа.
Животът ме прибра във старото си русло.
Отпуснах се и заживях почти щастливо.
Усмивката ми стана даже по-красива.
Ала тогава във незнаен ден
и във незнаен час пристигна Той.
Като оркестър от хиляда и една камбани душата ми засвири, зазвъня.Не, не зная дали ме обича.
Може би да,а може би не...
Но аз от сърце ще го обичам.
Ще бъда негово момиче.До край!
И затова се вричам!
© Диана Кънева All rights reserved.
