Връв

Нещо от ляво се счупи,
всичко плувна във кръв,
а парчето,което потъна,
остана вързано с връв.

Времето, отмерено точно,
с всяко скъсване на сълза,
оставяше сякаш нарочно,
по връвта лека резка...

И така, малко по малко,
нишката изтъня и изгни,
а някъде, някой-тъжно и жално,
крещеше отчаяно: Върни се!
Върни!..