Седиш сам и ме наблюдаваш
излизам и не мисля
за теб.
Дори не знам за твоята
любов
изгаряща ,
Днес си оставил
цветя
до улицата
по която минавам .
Усещам тръпки
полъх
любовта ти
е изгаряща .
Не разбрах
все гледах друг ,
а ти си бил там
и си ме чакал .
Обичал си ,
а аз ,каква глупачка ,
по друг залитах ,
затова и съм
наказана .
© Jivka Koleva All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
