Все още
Все още
Все още нощем гледам луната и се сещам за теб.
Искам да легна и да сънувам.
Не искам да се събуждам.
Ако спра да дишам, дали времето ще спре и ще бъда пак щастлив.
Ако НЕ, смятам завинаги да си тръгна,
не искам да се обръщам назад.
Все още помня времето, когато мислех, че беше моя,
но всичко беше лъжа.
Всеки един спомен, всяка една мисъл за теб
се забива като игла в сърцето ми
и болката не спира.
Всичко се счупва само за един миг,
а сега разбирам - за теб е било едно голямо нищо.
Аз съм бил едно нищо и
нямаше и да се сетиш за мен...
Това ли означава да държиш на някой -
като го караш да страда?
Не мога повече да се връщам в миналото
и да се питам защо... чуваш ли,
защото боли.
Боли от всички спомени и лъжи.
Помня защо беше с мен,
помня и защо си тръгна,
а аз помня всичко.
Думите не идват лесно - вече са безсмислени.
Чуваш ли, чуваш ли как бие сърцето ми?
То биеше за теб.
Обичах те...
Не виждам смисъл да продължавам.
Чувствам се слаб.
Искам всичко да свърши.
Когато това стане, ще останат само спомените,
които ме оставят изгубен.
Сега падам и потъвам все повече
и не знам как да спра.
Няма кой да ми помогне.
Не искам да се удавя,
но вече е късно...
Чувам гласа ти все по-тихо и по-тихо
и не разбирам какво ми казваш.
Един последен дъх и вече те няма.
Повече няма да ме видиш и сега кой ще те обича?
Кой ще те обича, както обичах аз...?
© Йордан All rights reserved.
