Лятото е още в мен,
обвито в плацентата
на моите желания,
оплодено с любовта
на женските ми мисли,
искано, тъгувано и преродено.
Обгрижено до времето,
в което напуска моя дом,
изживяло пълноценно
хубавите си моменти,
на тръгване му лисвам
каничка вода,
късмет да му е,
и пак да ме намери.
© Misteria Vechna All rights reserved.