Все още те обичам
Все още те обичам както някога
и даже много повече от някога.
Със теб сме преживели вече доста
и искаме да продължим нататъка.
Сега съм сам, защото днес е събота,
а ти си все на работа във събота.
Към два и половина ще си дойдеш
и пак ще разлюлееш нежно въздуха.
Приседнал съм за мъничко във кухнята,
обичам да седя така във кухнята.
И в спалнята, и в хола, и изобщо
във този дом е хубаво, уютно е.
Все още си ми скъпа като лятото
и даже много повече от лятото.
А времето е рой от песъчинки,
които с благодарност лягат в пясъка.
Довечера, приказвайки усмихнати,
леглото ще оправим с теб, усмихнати.
И ще ни бъде хубаво да бъдем
обичащи се, ласкави и истински.
Отвънка пред дома ни ще е лампата
и тихо ще разрежда мрака лампата.
Ти първа ще заспиш, а аз след тебе,
и даже и насън ще бъдем двамата.
Все още те обичам и е хубаво,
и даже много повече от хубаво.
Защото с теб сме риби във морето
и плуваме ли, плуваме ли, плуваме...
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
