Все се търсим и все се намираме.
А по пътя колко пъти умираме.
И ни драска нещо вечно в душата,
нечие име изписва съдбата.
Няма нужда от много въпроси,
че сме с отговор вече жигосани.
И няма мира докат' не открием
чия щампа носи нашето име.
Все се търсим и все се намираме.
А изгубим ли се, е като умиране...
13.05.2014
© Надежда Тошкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
