Минах под дъгата -
полът ми не се смени.
Все същата жена съм,
с чувствени гърди,
закръглени бедра,
с познатите илюзии,
копнежи и мечти.
Все същата любима,
тръпнеща от страст,
потънала в ръцете ти,
отдадена на твойта власт.
Все същата съм майка,
тревожна до полуда
в безсънните си нощи,
понякога в заблуда.
И пак съм същата съпруга,
мърмореща сърдито,
понякога ме чакаш друга,
а мен ми стига и това,
че още ме обичаш, досега...
© Галя Николова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
