Все вали...
Все вали...
Как сребрее реката,
и прелива до златно,
погълнала в себе си
и луна, и звезди...
А нощта свойта пазва
разгръща, навъсена.
Все по-тъмно е.
И вали, и вали, и вали...
Тъмни сенки пробягват уплашено,
във прозореца удря се клон.
И разлива дъждът.
Неуморен е вятърът.
Все вали, и вали, и вали...
И се вие реката –
дълга сребърна ивица...
И се блъска, и лута се –
от бряг до бряг...
Нейде сойка проплаква,
във тъмата прокудена,
и против суетата си,
търси свое гнездо,
търси праг...
Бие вятърът,
сякаш камшичено.
Впива своята ярост дъждът...
А реката избяга,
сребристо-златна,
потулила в себе си
и луна, и звезди.
Все вали... И не спира дъждът...
© Нели All rights reserved.
