Всеки сам избира
От утрото се чупи тъмнината,
щом светлината почне да сълзи.
Превръзка от разбудения вятър
милва просънувани мечти.
Клепачите попиват хоризонта,
за да удари гонгът на деня.
Птиците чрез песните се молят
и благославят с нежност утринта.
Слънцето протяга си лъчите,
дърветата поклащат свойте клони.
Завиват се под облаци звездите.
Цветята росни капки ронят...
Единствено една къртица само
от тъмнината бе опиянена...
За светлината поглед който няма,
в мрака търси своята Вселена.
Но как се разпознава красотата
и само чрез очите ли се вкусва?
Мълчи и се върти, уви, Земята,
а всеки сам избира как да чувства.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
