Вселена между черното и бялото
Ще се блъска в прозореца слепият спомен.
Ще пилее във лятна носталгия дните си.
Всяка локва след дъжд ще събира въпросите
като лодки с надежда в редичка – по три...
А моряците мразят да газят на плиткото.
И обичат след буря да пият до дъното.
Всяко бивше пристанище иска завинаги
да го помнят след бурята... След като тръгнат,
да доплуват обратно... Или да излъжат,
че във някакво следващо рошаво лято
ще се върнат в сезона на първия дъжд
като клетва изречени - черно на бяло...
А в една раковина на пясъка чакат
капки кръв, във които звучи нетърпение.
И по хода на вените пламват капаните...
Трепкат мисли ту в бялата гама, ту в черната...
Между черно и бяло една цяла вселена
невидима, и тиха, и грешна лежи...
Малки капчици кръв хапят времето...
Още малко... Ще съмне... И пак ще е цветно.
Ще се връщат сезони и птици, нали?
© Дочка Василева All rights reserved.
