Nov 12, 2011, 7:13 PM

Вси Светии

1K 0 0

Вси Светии

 

Нереални представи -

вледеняващ страх.

Всички демони

танцуват в захлас.

„Писък” споделя

потното сепване,

блед отблясък.

Луна.

Избликват

призрачни видения:

Страх!

Съвременни и древни

лица, прикриват

Човешки съмнения.

Борят се ангели

рушат тъмните сили.

В нощ потайна

свободни са

черните сенки,

Човекът облъсква

ги с огън.

Припкащи пламъци

присветват немирно

в гротескни изрези,

привидно остават

нощни фантазии.

Отхвърлена, неуверена

хорската слабост

болка, непозната,

страшен, тъмен сън.

Поздравяват нощта!

В тиквен фенер

се ражда „Годзила”,

подвластни на киното

идват герои,

славят Тъмната сила.

Дали ще прогониш

черните сенки,

помисли притаени?

Обхваща танца игрив,

примамва съдби.

С дъх на прегаряща жар

и маскирани демони...

Страховете се сливат,

потното стряскане,

ледена тръпка

унася някъде

в хорър картини

и неумолимия писък...

Празнуващи клади,

отхвърлени страхове,

славете се, сили,

дарявам Ви миг!

Останете в нощта,

забравете мигом за хората,

потанцувайте другаде,

в паралелното време

Ни чакайте!

Ще дойдем нявга при Вас!

 

04.11.11

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...