Ти не виждаш в сърцето ми слънце
и в очите ми светла сълза…
Ти не виждаш красивите чувства,
сякаш скрива ги бяла мъгла.
Разпиляната обич за тебе,
не докосва душата ти знам.
И словата изящни от мене
си остават те някъде там.
По-далечни, самотни и тъжни,
като острови в син океан,
всички думи и рими чудесни
те преследват в нощта, те са блян.
И във утрото още се чуват
като шепот и зов, и мечта!
И във музика те се преливат,
и живее във тях любовта.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.