Всички хапчета взех
Аз не мога дори да те видя.
Като пъзел изследвам само части от теб.
Преди беше като отворена книга,
а сега вместо цветове има просто силует.
Аз не знам, дали да те търся.
Вместо каквото искам, получих забрава.
И ако някога отново възкръсна,
ще те прибавя към миговете на слабост.
... и просто не искам ме изнесат на носилка,
нямам какво повече да изстискам от живота.
Всички хапчета взех - често дори насила,
за да мога да се отърва от тази болка.
Аз изобщо не мога да се оправя.
Сякаш треската се завръща с нови сили.
Дори когато успея да те забравя,
мислите ми за теб просто са се скрили.
Аз накратко се разпадам на части.
Ти взе, каквото намери и бързо си тръгна.
И знам, защото ми е вече ясно -
инфектирала си ме и не мога да се завърна.
... и просто не искам ме изнесат на носилка,
нямам какво повече да изстискам от живота.
Всички хапчета взех - често дори насила,
за да мога да се отърва от тази болка.
Надявам се да се криеш от всичко,
дори съвестта ти да те унищожи.
Да бягаш и да останеш безлична,
тъй както беше за мене преди.
Защото кръвта във сърцето ми
е и кръвта по ръцете ти
всеки път, щом ме докоснеш.
Като пъзел изследвам само части от теб.
Преди беше като отворена книга,
а сега вместо цветове има просто силует.
Аз не знам, дали да те търся.
Вместо каквото искам, получих забрава.
И ако някога отново възкръсна,
ще те прибавя към миговете на слабост.
... и просто не искам ме изнесат на носилка,
нямам какво повече да изстискам от живота.
Всички хапчета взех - често дори насила,
за да мога да се отърва от тази болка.
Аз изобщо не мога да се оправя.
Сякаш треската се завръща с нови сили.
Дори когато успея да те забравя,
мислите ми за теб просто са се скрили.
Аз накратко се разпадам на части.
Ти взе, каквото намери и бързо си тръгна.
И знам, защото ми е вече ясно -
инфектирала си ме и не мога да се завърна.
... и просто не искам ме изнесат на носилка,
нямам какво повече да изстискам от живота.
Всички хапчета взех - често дори насила,
за да мога да се отърва от тази болка.
Надявам се да се криеш от всичко,
дори съвестта ти да те унищожи.
Да бягаш и да останеш безлична,
тъй както беше за мене преди.
Защото кръвта във сърцето ми
е и кръвта по ръцете ти
всеки път, щом ме докоснеш.
© Христо Андонов All rights reserved.
