Всички са пленени от Любовта.

Началото на писмата.

Проливният дъжд.

Дупките по есенни образи.

Братята са навсякъде, запалени от канонистичните свещи на оклюмалата си съвест.

В Църквата килиите са пълни с малки, черни книжки със златен кръст на корицата.

Поетите са Калугери по принуда.

Девствени, оскубани, определени.

Губят се, тревожат, доизживяват измислените си истории.

Култ към Духа, издигнат насред останки от Кожа и кокал.

Характери под наем сцепват Деня на две.

Пазарът за Обич работи денонощно.

Стават скандали за остатъците.
Роби с подути кореми псуват, стоката не е годна за употреба!
Има потребност за съществуване - безлично, бледо.

Рано сутрин пъплят метачките.
В какво вярват те?
Кого представят?
 Едно момче се връща от Слънцето с твърде груби крака, то не го е смекчило.
Осакатен, неподготвен за допира.
Майсторите на балони не престават да милват Въздуха.
Печели този, който губи - съска Палачът, увивайки ръце около врата на жертвата.

Сто на сто Битието разчиства сметките си.
Мракът ще прошнурова спасенията ни,
нямаме право на почивка.
Нищо не е емблема на никой.
Сега сме само Аз и Ти.