Всички са пленени от Любовта
Всички са пленени от Любовта.
Началото на писмата.
Проливният дъжд.
Дупките по есенни образи.
Братята са навсякъде, запалени от канонистичните свещи на оклюмалата си съвест.
В Църквата килиите са пълни с малки, черни книжки със златен кръст на корицата.
Поетите са Калугери по принуда.
Девствени, оскубани, определени.
Губят се, тревожат, доизживяват измислените си истории.
Култ към Духа, издигнат насред останки от Кожа и кокал.
Характери под наем сцепват Деня на две.
Пазарът за Обич работи денонощно.
Стават скандали за остатъците.
Роби с подути кореми псуват, стоката не е годна за употреба!
Има потребност за съществуване - безлично, бледо.
Рано сутрин пъплят метачките.
В какво вярват те?
Кого представят?
Едно момче се връща от Слънцето с твърде груби крака, то не го е смекчило.
Осакатен, неподготвен за допира.
Майсторите на балони не престават да милват Въздуха.
Печели този, който губи - съска Палачът, увивайки ръце около врата на жертвата.
Сто на сто Битието разчиства сметките си.
Мракът ще прошнурова спасенията ни,
нямаме право на почивка.
Нищо не е емблема на никой.
Сега сме само Аз и Ти.
© ИВАЙЛО Добрев All rights reserved.
