soll (Стефан)
32 13
Mar 24, 2009, 10:07 AM

Всичките ми рани са от тебе 

  Poetry » Love
724 0 4

Когато си отиваш вечер
и те поглъща уличният мрак,
и няма те до мене вече,
оставам само с мисълта,

че всичките ми рани са от тебе
и пак ще почнат да кървят,
недолекувани от допира целебен
на устните ти. Ще вървят

безкрайно бавно часовете
до следващото трудно утро,
задъхано от мъдрост и съвети,
които никога не съм поискал.

Защото всяка вечер си отиваш,
прегърната от уличния мрак,
вървиш, зад ъгъла завиваш,
а аз отчаяно повличам крак

към следващото трудно утро...

© Стефан All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??