Всичко
Попитах се днес, какво си за мен.
Замислих се. Беше ми трудно.
Приятел, любов... или блян отреден
откраднат за мигове будни.
Дали си ми брат, учител, мъдрец,
що води душата ми сляпа.
А може би странник, случаен, но вещ,
пресякъл ми пътя. Награда.
И островче скътано, гдето съм аз
най-истинска, само по чувства.
Захвърлила роли фалшиви и свят,
ненужни в живота ми щърбав.
Попитах се днес, но вътре във мен
завихри се буря от страсти.
Щом палиш ми мислите ден подир ден,
ти пламък си, който не гасне.
Щом в клада превърна ме и в светлина,
с която докосвам безкрая,
на Бог се прекланям, че с орис една,
любов подари ми... и вяра!
© Таня Мезева All rights reserved.
