И лятото е вече само спомен
с цвета на лист от вятъра отронен,
с вкуса солен на морските вълни
и топлината на отминалите дни.
Студът пристига на талази от Сибир
и хапе с острозъбието на вълчи пир,
навява ни тъга, подобно зимни преспи,
и няма милост в неговите песни.
От лед и страх са тежките им ноти,
и сякаш няма място в тях животът,
но всичко преходно е, както ние сме,
и лято пак ще се роди, като дете.
20.10.2025.
© Георги Каменов All rights reserved. ✍️ No AI Used
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
