Всичко е тук и сега
Тази кал с цвят на кръв, е дълбоко, под ноктите скрита,
и в сърцето се впиват от борове остри бодли.
Слънце мащеха скубе (уж милва), от корен косите,
слънчогледи се смеят. Плашилото само боли.
Да е камък сърцето балканско, по тях да го хвърлиш,
та в гърдите ти свити, домът ти да спре да горчи.
Ала птиче е слабичко, бори се, с бурите върли,
оцелява, напук – тъмни облаци, светли очи.
И когато отмине, безследно поредната драма,
ще изправиш отново балканската своя снага.
По чукарите пътят напред се извива и няма,
няма минало, бъдеще... Всичко е тук и сега.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
