Всичко изгаря
Лято е. Огън. Всичко изгаря.
Слънцето хвърля отгоре ни жар.
То е сега на света господарят
не със мандат, а по календар.
Изгарят тревите, изгарят горите,
изгарят дори непалими неща.
Изгарят надеждите, изгарят мечтите.
Пожар негасим за доброто в света.
Птиците, вятъра викат с крилата.
Вяра са те, затова не горят.
Няма ли вяра, ще е пепел земята.
Тя ще спаси горящият свят.
Утре, когато лятото свърши,
ще застудее и пак ще боли...
Споменът само потта ще избърше,
да блеснат лицата с нови мечти.
Ще чакаме лято, но не със пожари,
а светло и топло и с морски вълни.
Защо ни е нужно такова изгаряне?
Въпросът е ек, а Господ мълчи...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
