Jul 26, 2022, 9:44 AM

Всичко изгаря 

  Poetry
380 0 2

 

Лято е. Огън. Всичко изгаря.
Слънцето хвърля отгоре ни жар.
То е сега на света господарят 
не със мандат, а по календар. 

 

Изгарят тревите, изгарят горите,
изгарят дори непалими неща.
Изгарят надеждите, изгарят мечтите.
Пожар негасим за доброто в света. 

 

Птиците, вятъра викат с крилата.
Вяра са те, затова не горят.
Няма ли вяра, ще е пепел земята.
Тя ще спаси горящият свят. 

 

Утре, когато лятото свърши,
ще застудее и пак ще боли...
Споменът само потта ще избърше,
да блеснат лицата с нови мечти. 

 

Ще чакаме лято, но не със пожари,
а светло и топло и с морски вълни.
Защо ни е нужно такова изгаряне?
Въпросът е ек, а Господ мълчи... 

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??