Всичко от всичкото ми иска да знае
Тъмно озъртане,
Блясва светкавица...
По дяволите всички онези,
които наричат “нужна” войната.
По дяволите да вървят убийците на хора!
Трябва да разкарам всички тези копелета,
Трябва просто да ги изтрия от мозъка си.
Трябва да го направя,
защото те няма да престанат да съществуват,
за разлика от мен,
и за разлика от всички,
които не искат “шоуто” да продължава.
Да, да, CNN искаше да покаже онзи плосък филм.
Да, всички гледахме техният проклет шок,
Всички видяхме и продължаваме да виждаме
проклетия им ужас.
Breaking news...
По дяволите тези “нужни” новини,
По дяволите новите им стелтове,
И новите им, шибани “победи”,
защото победите им не са истински.
Не ми дреме,приятелче,
с чалма и заредено оръжие ли си ,
или си гологлав със заредено оръжие.
Не ми дреме как се казваш,
Не ми дреме по колко пъти се молиш,
Нито искам да знам на кого...
Искам да виждам Човешки победи,
Да видя стих, да прочета разказ,
Искам да зная, да съм сигурен,
Че животът не е страх от смъртта,
Че не е тъжно бягство, а радост.
Да, кажете ми, че животът е радост!!!
Искам да ми кажете!
Покажете ми!
Покажете им!
Защото ако зависи от тях,
Всяко утро ще е шок,
Всяка вечер ще е ужас!!!
Шок ли е животът или ужас!!!
Проснатото ми всичко,
Съблича трудното за казване,
Същността ми разтваря кожата,
Кръвта ми иска истината,
Сърцето едва издържа,
Не виждам нищо...
Болка!!! Болка!!!
Насочен автомат към цялото човечество...
Болка.
Всяка клетка иска да излезе,
Да крещи, че е жива,
Всяка клетка от отровеното ми цяло,
от отровеното ми всичко,
Всичко от всичкото ми,
Иска да знае,
Иска да чуе,
Че животът не е страх от смъртта,
Че не е тъжно бягство,а радост!!!
Радост...
Непознатото чувство,
Което трябва да изживея,
Което искам да изживея...
С теб, с теб...
Да живеем...
Без страх от смъртта,
Не в бягство,
Не в тъмно озъртане,
Не с чест по нареждане,
Не със дежурна усмивка,
Без нищо дежурно,
Без салюти и без знамена...
Да живеем...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
