Всичко отминава, аз оставам
Един безпътен и тревожен свят
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...
И вече няма сигурност във дом -
"надежда всяка тука оставете!"
Нещастието ще ви е подслон.
Войни ще носят само ветровете.
Загива новият, неслучен Рим
от ордите на варвари пометен.
Трагично е да си непобедим,
ала руини да те правят вечен.
Един безпътен и тревожен свят
над милиардите очи надвисва.
Нехаещо за шестващия глад,
невинно цвете себе си разлиства.
© Младен Мисана All rights reserved.
