Dec 4, 2008, 12:09 PM

Всичко се повтаря...

  Poetry » Love
1.1K 0 6

Бури и дъждове в душата,

ветрове силни и опасни,

къпейки се в сянката на Луната,

видях пламък син да гасне...

Пак ли ме напускат или аз си тръгвам?

Болката идва на вълни и ме облива,

виждам брега, но не го достигам,

ръка нежна с докосване ме убива...

Лилаво-сиви очите на умрялата надежда

и дрехите и са разкъсани като парцали,

пред счупеното огледало поглед свеждам -

не навън, а в душата ми вали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЪЪЪ ------- All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....