ВСИЧКО СТАНА...ЗА МИГ
Нещо здраво ме стисна
за гърлото. Дъха ми отне.
Силна съм. А не мога
да се владея. Онемях...
Не мога след ехо да викам.
Oглушах. Не знаех
че думата – тръгвам си
ще разтърси до дъно душата ми.
Безпощадно излишни
са всички подобни въпроси -
“Аз ли бях? Ти? Кога? И защо?”
Късно за всичко. Безсмислено...
Да се целуват замръзнали устни.
Да треперят завивките
в празно легло.
Колко е късно...И колко
болезнено да превързваме
рани на живо.Кръвта им горчи
Тръгвам си.Дума една,за която
не знаех,че може така да убива
Колко кратък миг! Безпощаден.
Тътен след буря. Гръм.
Сбирам в шепи сега
звезди от очите си... Да изпия
на екс лошото време. И да
проумея,че всяка раздяла
е малка смърт...До ново
прераждане.
© Веска Алексиева All rights reserved.
