Всяка глътка вина
Живот – заприличал на бяло платно.
В дланта ми се ронят безбройните нощи.
Очите ми давят се в твоите две,
а топлите устни приканват за още
зловещи въздишки (лишени от звук).
Внезапно родената блудкава мъка.
Аз лягам във двете ù тъжни ръце
и тя приютява ме в жадна прегръдка.
Знам, твоите думи са малки лъжи.
(Аз - хладно учтива, нагледно ти вярвам.)
Всяка глътка вина е пелин... и горчи.
(Наздравица вдигам... защото ми трябваш.)
Колко много тежи... и как бавно убива
мътилката, влята в дълбоките вени.
Не след дълго, съвсем като малко дете,
те прегръщам с копнеж, притъпен с недоверие.
Ти бе странно чаровен... и истински мой,
кадифените пръсти задъхваха дните ми.
Всепоглъщаща страст. След това са безброй
във очите, безспирно валящи, сълзите ми.
© Кремена Стоева All rights reserved.
;( 
