Живот – заприличал на бяло платно.
В дланта ми се ронят безбройните нощи.
Очите ми давят се в твоите две,
а топлите устни приканват за още
зловещи въздишки (лишени от звук).
Внезапно родената блудкава мъка.
Аз лягам във двете ù тъжни ръце
и тя приютява ме в жадна прегръдка.
Знам, твоите думи са малки лъжи.
(Аз - хладно учтива, нагледно ти вярвам.)
Всяка глътка вина е пелин... и горчи.
(Наздравица вдигам... защото ми трябваш.) ...