Всяка глътка вина
Живот – заприличал на бяло платно.
В дланта ми се ронят безбройните нощи.
Очите ми давят се в твоите две,
а топлите устни приканват за още
зловещи въздишки (лишени от звук).
Внезапно родената блудкава мъка.
Аз лягам във двете ù тъжни ръце
и тя приютява ме в жадна прегръдка.
Знам, твоите думи са малки лъжи.
(Аз - хладно учтива, нагледно ти вярвам.)
Всяка глътка вина е пелин... и горчи.
(Наздравица вдигам... защото ми трябваш.)
Колко много тежи... и как бавно убива
мътилката, влята в дълбоките вени.
Не след дълго, съвсем като малко дете,
те прегръщам с копнеж, притъпен с недоверие.
Ти бе странно чаровен... и истински мой,
кадифените пръсти задъхваха дните ми.
Всепоглъщаща страст. След това са безброй
във очите, безспирно валящи, сълзите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
;( 
