Зачената в огън небесен,
загнездва се в мене любов.
Сърцето люлее го песен
по пътя ми звезден и нов.
Крила на душата ми рАснат
и готви се тя да лети.
По пътя - от Бога ми драснат,
камбана във мене звънти.
И нòщите тъмни белеят -
свещица в кандило гори.
Под стеклия восък светлеят
блянувани златни зори.
Че всяка любов е свещица,
запалена в моя чертог.
А пламъкът ляга в зеница
с пореден сърдечен залог.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
