Nov 28, 2010, 10:55 AM

Всяка минута...

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Всяка минута, в яд потопена,

 минава нещастно през твоите  дни.

А ако просто си мислел за мене,

 можеше и да ни провърви.

Нямам настройки за твоите чувства,

преминах през всичко, целях обичта.

Но ти ме премяташе, без  да изпускаш

конците на  плетивото-лъжа.

Опитах. И чаках. И исках да можем

да бъдем  семейство. Уви.

Остана достойнство в крака да положа

и да  те чакам безкрайно, нали?

Всяка минута, когато си с нея,

часово се измерва при мен с векове.

И в огледалото гледам – старея...

Прибираш се тихо. И сутрин е.

Казах ти пряко, без ултиматум.

Няма защо да избираш. Не съм

 билетче със номер в някой театър.

Исках твойта  любов аз да съм.

Всяка минута, във яд потопена,

погубва  частица от новата ТЯ.

Просто не мисли за мене,

а времето отдай на Другата...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...