Всяка раздяла е мъничка смърт,
всичко във тебе разкъсва на части.
Всяка раздяла разпъва на кръст
и ти отнема и малкото щастие.
Всяка раздяла отваря във теб
рана дълбока и тя не зараства.
Дълго, мъчително дълго расте
твоята болка, превръща се в болест.
Всяка раздяла след време е спомен
тъжен, болезнен, студен и тревожен.
Бавно забравяш и оздравяваш,
времето старите рани затваря.
© Генка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Невероятен е ! Аплодисменти