Всяка раздяла е мъничка смърт,
всичко във тебе разкъсва на части.
Всяка раздяла разпъва на кръст
и ти отнема и малкото щастие.
Всяка раздяла отваря във теб
рана дълбока и тя не зараства.
Дълго, мъчително дълго расте
твоята болка, превръща се в болест.
Всяка раздяла след време е спомен
тъжен, болезнен, студен и тревожен.
Бавно забравяш и оздравяваш,
времето старите рани затваря.
© Генка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Невероятен е ! Аплодисменти