Всяка стигма от обич си струва
Всички имат си кръст. По един.
Носех два и душата ми – чужда,
даже в ада не шепна: — Амин,
нито Теб споменава без нужда.
Не прекрачвах и прага на храм,
вместо свещ любовта ми гореше,
знам, че Тебе те нямаше там,
бе до мен. Като мен безутешен.
Колко гроба ли с вино прелях?
Къща вдигнах. За други и лута
се душата ми – гола, без страх,
знае - няма да бъде нечута,
за любов ли Те моли. И в стих
чужди кръстове пали, танцува...
Греховете ли? Тях ги простих,
всяка стигма от обич си струва...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
