Всяка стигма от обич си струва
Всички имат си кръст. По един.
Носех два и душата ми – чужда,
даже в ада не шепна: — Амин,
нито Теб споменава без нужда.
Не прекрачвах и прага на храм,
вместо свещ любовта ми гореше,
знам, че Тебе те нямаше там,
бе до мен. Като мен безутешен.
Колко гроба ли с вино прелях?
Къща вдигнах. За други и лута
се душата ми – гола, без страх,
знае - няма да бъде нечута,
за любов ли Те моли. И в стих
чужди кръстове пали, танцува...
Греховете ли? Тях ги простих,
всяка стигма от обич си струва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
