Всяка твоя стъпка
Всяка твоя стъпка към безкрая
отнема искрицата живот.
Стремеж за могъщество и власт,
за човек израснал без любов.
Накъде вървиш, кажи...
Огледай се за света около теб.
Нима усещаш нещо
с това сърце от лед...
Успех след успех постигаш ти
и храниш егото безкрайно.
Всичко постигнато от теб се срутва,
а си мислиш, че е нещо трайно.
А виждал ли си най-голямото богатство,
щом казваш, че всичко си видял?
Или може би с това, което правиш
си мислиш че пълноценно си живял?
С кой споделяш всичките успехи?
До кой заспиваш нощем замечтан?
Има ли заради кой да мечтаеш,
за момент с любов и нежности облян?
Самотен си... виждам това,
но да го изречеш едва ли имаш кураж.
Но докога кажи искаш да живееш така?
в безцветен, вонящ мираж.
Разбра ли какво си изгубил?
Разбра ли какво трябва да направиш?
Без колебание и страх
нищожните страхове да удавиш
А след това бъди човек...
Изтъкан от нишки от любов,
Преплетени с блестящите конци
на истинският ти живот.
© Биляна Радоева All rights reserved.
и аз имам подобни мисли много добре си ги изразила
