Луната нежно бледа, изгората си отново изпраща
и тъжно залеза гледа... а Слънцето познати пътища хваща.
Дали вече не му е додеяло в образа и блед да се оглежда,
дали за разнообразие зажадняло, друга Луна не заглежда?!
И от терзания изпита, линее на небосклона,
Но мисълта с гълъб полита и му разказва за тази тревога.
Слънцето с лъчи игриви закача своята мила,
само с нея обича да играе, иска да е щастлива.
„Виждам много различни, една от друга по-красиви,
но са ми безразлични, нямат те твоята сила.
Обичам при твоето спокойствие да се връщам,
теб с лъчите си щом мога, искам да прегръщам. ...