Всяко утре е дим
Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи,
мъхест пуловер,
някой везе в мене
сива везба...
Кратко е времето -
миг преди мръкване,
миг преди съмване,
залък любов...
Колко сме крехки -
рани за кърпене,
тухли за срутване,
жажди в обков...
Търсим се в себе си
не се намирамe,
грешен адресът е,
верен - мига.
Есен ли дишаме
с летен прах в миглите,
че пророкуваме
в бяло снега?...
Времето мъдро
ни зографисва,
и моделира ни -
ние тъжим...
До проумяване -
колко сме истински -
днес и сега.
Всяко утре е дим.
