teis
50 574
12.02.2019 г., 23:54 ч.

Всяко утре е дим 

  Поезия » Друга
1129 11 14

Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи,
мъхест пуловер,
някой везе в мене
сива везба...
Кратко е времето -
миг преди мръкване,
миг преди съмване,
залък любов...
Колко сме крехки - 
рани за кърпене,
тухли за срутване,
жажди в обков...
Търсим се в себе си
не се намирамe,
грешен адресът е,
верен - мига.
Есен ли дишаме
с летен прах в миглите,
че пророкуваме 
в бяло снега?...
Времето  мъдро
ни зографисва,
и моделира ни -
ние тъжим...
До проумяване -
колко сме истински -
днес и сега.
Всяко утре е дим.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много!!!
  • Поздравления! Разкошно е!!!
  • Явно през зимата съм го пропуснал...
    Защото въздействието щеше да бъде визуално!
    Сега всяко утро е зелена птича песен...или дъждовен шепот!
    Толкова ми хареса, че се радвам защото"всяко утре е дим"през всички сезони на живота!
    Поздравления,teis!😘
  • Аплодисменти!
  • Много ми хареса!
  • Всяко утре е дим! Прекрасен стих! Поздрави!
  • Мъдростта, намирането себе си... са тъжни занимания, но... поне знаеш кой си!!
    Прочетох отново с удоволствие!!
  • Всичко, което имаме е тук и сега. Хареса ми!
  • ... всяка везба е бод... и не брод везе, а капчици Живот или обреченост, докато един лъч слезе... и поникне в сивата бездна Любовна Вечност...
  • Образно и силно въздействащо! Аплодисменти!
  • Харесах стиха ти.Оригинална фабула!
  • "До проумяване -
    колко сме истински -
    днес и сега.
    Всяко утре е дим."

    Да! До поумяване...
    Много хубаво, смислено стихотворение.
  • Всяко утре е бъдещо днес . Днес ние го сеем. Каквп ще берем утре зависи от нас. Поздрави. Харесах.
  • Не оставим ли днес нещо след себе си - всяко утре е дим. Прочетох с удоволствие! Благодаря!
Предложения
: ??:??