Втори шанс
682
0
1
Втори шанс
Катастрофа прероди ме.
Бе шанс втори от съдбата.
Не за това мама роди ме,
злокобна е тази отплата.
В тъжнобялата стая
ангели бели видях.
Загрижени - без усмивка.
Често в отвъдното бях.
Ценно нещо е Животът.
Уязвим - крехък е той.
А за младостта ми дива
щеше да има обратен завой.
Емоциите ще забравя,
платното, колата - кой е в мен?
Не искам мама да плаче.
Побеляха косите за ден.
Пред хората с бели престилки
и с голямо, човешко сърце.
Аз и новият човек в мен.
Покланям се - падам на колене.
© Пепа Йорданова All rights reserved.
