Втори шанс

Катастрофа прероди ме.
Бе шанс втори от съдбата.
Не за това мама роди ме,
злокобна е тази отплата.

В тъжнобялата стая
ангели бели видях.
Загрижени - без усмивка.
Често в отвъдното бях.

Ценно нещо е Животът.
Уязвим - крехък е той.
А за младостта ми дива
щеше да има обратен завой.

Емоциите ще забравя,
платното, колата - кой е в мен?
Не искам мама да плаче.
Побеляха косите за ден.

Пред хората с бели престилки
и с голямо, човешко сърце.
Аз и новият човек в мен.
Покланям се - падам на колене.