Втори шанс ли!?...
Пак в онзи свят се връщам,
пак протягам ти ръце.
Пак желая да те прегръщам,
но студено вече е мойто сърце.
Искам отново да се надявам,
да чакам пак да позвъниш,
но защо ли се преструвам,
безразлично ми е... дори и да крещиш.
Искам отново да те обичам,
да обгръщам мечтите ти с ръце,
да се усмихвам пред тебе,
а да плаче проклетото сърце....
но НЕ!!!
Някак... нещо ме спира...
дали желанието ми
или пък страста,
няма го чуството, топлещо ме
с мисълта ти през нощта...
Втори шанс ли!?
Не!
Насила любов не достига,
опитай... целувай ме,
но едва ли ще потрепна в твойте ръце...
© Надя Георгиева All rights reserved.
