...И още плава дървеният кораб в синьото,
и още скърцат тежките весла край мене,
но в борда плискат не вълни – плющят годините,
а гребените им горчат.
И са солени!
Тъй дълго вече трае моето завръщане,
солта разяжда кожата, до кръв протрита,
звездите горе не показват път към къщи
и е безмилостна към мене Амфитрита.
Морето на отминалите дни е тъй дълбоко,
а бреговете му – далечни и скалисти.
Къде е моят търсен бряг, в каква посока? ...