Вулкан, изригващ с цветове,
със лава - думите хапливи
и скрити в дъното му страхове -
по малко мъртви, но повече живи.
Вулкан, танцуващ със снага,
облян с понятия лъжовни,
облечен в мъжката си суета,
примамваш ме в мечти греховни.
Вулкан, потръпващ от вълнение,
струят емоции - фонтан могъщ,
красив дори и в своето падение,
отново си си ти - един и същ.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
