Лятото изгаря.
Претръпнала махам с мечти.
Огледално отражение на битието.
Виждам истината.
Коя от всичките?
Може би зовът на сърцето.
Трепетът на пръстите вплетени.
Красиви целунати пеперуди летят на воля.
Обикнах синевата на очите.
Линиите на магията.
Вихърът на характера.
Влюбена съм! А ти?
Обещания и ласки за далечни дни.
Разходки край езерото.
Отражения на багри.
Хармония и сласт.
Потрепват зелените листа.
Сигурно тайно ми завиждат.
Смея се по детски.
Пълнота и крехкост.
И ето нощта дойде.
Сънят ме стресна.
Загадка е той.
По-късно разбрах що е тъга.
Синева прелива в кафяво.
Задуха вятър.
Буря и гръм.
Щурчетата се скриха.
Ураганът идваше. Скоро.
Ромон от дъжд, а след това- вихрушка.
Песента на желанията заприлича на обърнати ноти.
Събудих се и беше странно..
Леглото - празно.
Сивота и студ.
Една бележка стоеше до рафта.
Сълзите изпратиха лятото. И зелените листа.
Есента засенчи радостта.
Обичта се стелеше като полуизмама.
Тръгна си като шега.
Някъде, където нямаше несбъдване.
Тревогата палеше духа.
Разголваше душата.
Празнота и вечен крах.
Пепел от илюзии.
Гледах се в отражението на водата.
Силен вик.
Слепота и падане.
А после тишина.
© Ана Янкова All rights reserved.