25.08.2023 г., 17:51

Вихър

424 2 0

Лятото изгаря.
Претръпнала махам с мечти.
Огледално отражение на битието.
Виждам истината.
Коя от всичките?
Може би зовът на сърцето.
Трепетът на пръстите вплетени.
Красиви целунати пеперуди летят на воля. 
Обикнах синевата на очите.
Линиите на магията. 
Вихърът на характера.
Влюбена съм! А ти?
Обещания и ласки за далечни дни.
Разходки край езерото.
Отражения на багри.
Хармония и сласт.
Потрепват зелените листа. 
Сигурно тайно ми завиждат. 
Смея се по детски.
Пълнота и крехкост. 
И ето нощта дойде.
Сънят ме стресна.
Загадка е той. 
По-късно разбрах що е тъга.
Синева прелива в кафяво.
Задуха вятър.
Буря и гръм. 
Щурчетата се скриха. 
Ураганът идваше. Скоро.
Ромон от дъжд, а след това- вихрушка. 
Песента на желанията заприлича на обърнати ноти. 
Събудих се и беше странно.. 
Леглото - празно.
Сивота и студ. 
Една бележка стоеше до рафта. 
Сълзите изпратиха лятото. И зелените листа. 
Есента засенчи радостта. 
Обичта се стелеше като полуизмама. 
Тръгна си като шега. 
Някъде, където нямаше несбъдване. 
Тревогата палеше духа. 
Разголваше душата. 
Празнота и  вечен крах. 
Пепел от илюзии.
Гледах се в отражението на водата. 
Силен вик.
Слепота и падане.
 А после тишина. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...