Храмът Божи втори дом не ми е, празници пропуснала съм доста. Вярваща съм, но не съм от тия, дето спазват заповеди, пости... Къщата ми пълна е със свещи, имам и кандило на стената. Паля го, когато в мене нещо прави ме смирена - до превратност. Имам и икони - знам ли колко? Кротко подредени са на изток. Без да коленича, всяка болка с тях съм споделила - като с близки. Нямам нужда от посредник Божи. Моят храм е мойта съвест чиста. Вярата в сърцето ми не може друг да ми вмени, ако не искам.
И аз бих казал "Браво!", но не мога -
аз вярвам в дарвинизма, не във бога!
Че съществува Господ-бог отричам,
но вярващите също ви обичам!
А пък духовниците се подсмиват,
четат те и ръцете си потриват:
днес полувярваща, когато остарее,
пред църквата ще заблагоговее
и с вяра в Господа и в Неговия Син,
ще стане на църковен сайт админ!
Все едно за себе си чета! Уви, все още се питам-това ли е вярната посока към истинската вяра? Но все пак - по-добре праведни не в храма, отколкото лъжци в храма!
Мая, това наистина е великолепно казано.Така се усещам и аз!Всеки носи храма в сърцето си!Поздрави от мен!Това ще го науча наизуст и ще го казвам на всичките си приятели!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Вярата в сърцето ми не може
друг да ми вмени, ако не искам.
МАя МАЯ , ти не пишеш ти просто чувстваш всичко и думите сами се редят.
Поздрав за великолепното стихче.