изречена (Мая Попова) изречена (Мая Попова)
49 325
May 18, 2007, 5:28 PM

Вяра

  Poetry » Other
1.5K 0 21
Храмът Божи втори дом не ми е,
празници пропуснала съм доста.
Вярваща съм, но не съм от тия,
дето спазват заповеди, пости...
Къщата ми пълна е със свещи,
имам и кандило на стената.
Паля го, когато в мене нещо
прави ме смирена - до превратност.
Имам и икони - знам ли колко?
Кротко подредени са на изток.
Без да коленича, всяка болка
с тях съм споделила - като с близки.
Нямам нужда от посредник Божи.
Моят храм е мойта съвест чиста.
Вярата в сърцето ми не може
друг да ми вмени, ако не искам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • kireto1982 (Кирил Христов)
    kireto1982 (Кирил Христов)
    Моят храм е мойта съвест чиста.
    Вярата в сърцето ми не може
    друг да ми вмени, ако не искам.

    МАя МАЯ , ти не пишеш ти просто чувстваш всичко и думите сами се редят.
    Поздрав за великолепното стихче.
  • изречена (Мая Попова)
    изречена (Мая Попова)
    благодаря за коментарите ви! прегръщам ви всички!
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    ,,Вярата в сърцето ми не може
    друг да ми вмени, ако не искам.''

    Вярата в сърцето, според мен е
    и храм, и икона, и кандило
    Пази ги да не ги загубиш!
    Поздрави!

  • Natasha (Нати)
    Natasha (Нати)
    "Без да коленича, всяка болка
    с тях съм споделила - като с близки."
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Стиха ти е огледало на чистия човек, застанал на колене!
    Прекрасна си, Маичка!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0